Погледна ли се в огледалото-
каква пародия на цялото!
Отвсякъде по нещичко отчупено,
а гланцът безнадеждно е напукан.
Лицето, кожата, косата...
Каква безмилостна разплата
на времето за греховете,
които тялото ми плете!
Щетите си приемам героично.
По-важното е да съм автентична-
с рисунък съвършен и чист-
старинен майсенски сервиз.
И никога не съм била
по-цялостна като сега.
Така завършена и зряла-
бера, каквото съм посяла.
А то е сладко, и горчиво,
и ме разплаква, и разсмива.
Но е реално и е живо-
безумно грозно и красиво.
Щом е така разнообразно,
нима живяла съм напразно?