Две стихии се сливат
като дива река.
Като факли изгарят
и души,и тела.
Ненаситно и жадно
те изпивам в нощта
като чаша с отрова,
като жива вода.
Като лед се стопяваш
под моите ръце
и томителна нежност
пак от мене тече.
И пак те поемам
като въздуха свеж
и съм цялата огън
и страст,и копнеж.
А блажените вопли
пак отекват в нощта.
Искам още и още!
Като клада горя.
Аз съм цялата твоя.
Ти си целият мой.
Продължавай! Не искам
ни минута покой!
И нощта да не свършва
цяла вечност дори,
този огън изгарящ
още в нас ще гори.
Че без него сме мъртви -
без сърца и души,
като сенки безплътни,
като бледи звезди.