автор: lunnasonata

Загребва дълбоко нощта,
прогонва дори и съня
очакването пак да се върне
и всичко в мечта да превърне.

Вятърът носи дъх на смокиня,
месецът търси негово име,
искам да вкуся новите тръпки
и да науча всичките стъпки.

Има ли още звезди на небето,
там ли са още щурците - в полето,
там ще е нежното му ухание,
там ще е моето очарование.

Есен ще стеле гъста къделя,
за него ще мисля цяла неделя,
него ще търся в пъстрата гама
и него ще викам засмяна.

Зиме ще дойде край жива камина,
ще ме погали с поглед стъмнен,
гушната в него аз ще немея
пред бяла и чиста партина.