автор: IvanB

Тебе – через сто лет !
М. Цветаева

Ще чакам още сто години
на този кръстопът – без име –
мига, във който като луди
напук - отново ще се влюбим …

Да вдигнем дяволската котва
на дните в лепкавата клопка;
със всички блудници и феи
поне веднъж да полудеем.
Поне веднъж да слезем в ада,
да изгорим, да носим камък;
веднъж да бъде невъзможно
да легнем в змийските си кожи!
Да бъдем прокълнати, грешни –
да бъдем две сълзи на свещи,
а кръста ни, забит в ребрата
поне за миг да спре земята …
И в тази нощ – без дъх - чаровна,
с луна бездомна, неспокойна
поне веднъж да зная само,
че ме докосва … твойто рамо!
… И пак във старата чакалня
на нашата любов кинжална
да помълчим, да счупим чаша
преди да тръгнем с куфар прашен.
Да тръгнем – и след сто години
на този кръстопът – без име –
отново да се срещнем двама
поне веднъж – поискай само …

Иван Бобев