автор: ladyinblack

Отминава и този месец, дългоочакван, заради посрещането на Джулая, харесван, заради невероятните изгреви, залези и цветни мигове, натежал от юлските си горещници, загорял като карамелизиран плод, чувствен като истинския мъж и и забързан като пулса на живота.
Отпивам дълга глътка от последните юлски дни, опитвам се да запомня лудоритъма и пъстротата на дневните улици и дискотечния аромат на едрозвездните нощи. Разсънвам мислите с тайнствени копнежи и усмихвам утрата си със сладостни предчувствия.
Понякога ми се приисква да усетя скриптенето на снега, да вдъхна студеният въздух на следпразничния януарски ден, да потъна в топлината на камината, черпейки душата с чаша тръпчив мавруд и тънък джаз. Но само миг и света ме завърта в своята лятна въртележка от светлинки и ухания, срещи и раздели, пориви и мълчания, дъждове и жеги. Морето ме лъхва с упойващия си дъх, в очите ми се гонят спомени, по устните ми плъзват пясъчнии усмивки. Юли е, все още е юли-мистичен и изненадващ, жаден за приключения, ласкав и незабравим.
Непростимо е да те предадат по най-недостойния начин точно през юли, но се случва. Тъжно е да ти откраднат мечтите точно, когато ги виждаш сбъднати в зениците на лятото, но се преживява. Запалваш свещичка върху гроба на една любов, вдишваш дълбоко, до замайване, затваряш витаещите духове в черупка от мида и хвърляш бутилката с неразбраните си копнежи в морето. После хукваш спонтанно след вятъра, тичаш с часове до изнемога и така преминаваш в следващия месец, в следващия сезон, в следващия живот...Където не боли...И е винаги юли!