автор: Rodenavlotos

Оцеляваме и се връщаме трайно при вярата,
при човешките прости, при човешките истински ценности.
Зад гърба си безмилостно златни капани изгаряме,
на които били сме в годините роби и пленници.
От морето прииждат, преклонили най-сетне глава,
уморени от битката с хората страшните бури,
а в небето издига и изправя най-после снага,
победила мъгли и вода планината притулена.
Под сърцето си носим неродени деца и слънца,
на които отново сме поканили Господ за кръстник,
да ни върне света и пречисти души и лица
с уморени да дават любов и безсмъртие пръсти.