автор: rimopras

Реката - саката, ранена простена
и падна от стръмния скат тази нощ
в окото на скален циклоп.

С теб стоях, мое тъмно сърце,
на ръба върху скалния нож
и хвърлях във водния синкав въртоп:

цветя от повехнали празници,
чаша вино, почти недопито,
капки кръв и бои от онази картина...

И нощта ме спаси, и луната изрязана
върху тъмния скат на небето,
и затворих очи - за да чуя пак синята

симфония на далечното утро на детството.

Преди бедствието...