Димът от поредната ти
за последния ни час цигара
се разсейва,
бял и тъжен –
като теб.
И отровен, щом се пристрастиш,
макар и топъл –
също като теб.
Димът от последната ти
за луните ми цигара
се разсейва,
плува по въздуха,
идва за нежен допир с мен;
обгръща ме,
целува моите коси,
да се пропият с аромата му –
както обожаваше да правиш ти...