автор: Rodenavlotos

Накъде сме поели и не стигат ли черни забрадки
и докрай недописани, ученически сини тетрадки,
че отново обричаме на запалени жертвени клади
неродените още и невинни деца на България?

Пред олтара отчупен на едничката, светлата вяра,
да измием нозете на родината свята и стара,
да повикаме всички християнски и езически сили
и на Бога във нас да поискаме прошка и милост.

С раменете си крехки духа да подпрем на Балкана,
който в златен капан от лъжи и измами е хванат.
Още имаме много и различни мечти и посоки,
а ни трябва една, към звездите която да сочи.

Към солта от сълзите да прибавим солта на морето
и по стълба от сол да успеем да стигнем небето,
под което, отворил очи сред руините стари,
се събужда и ражда отново духът на България.