автор: radi_radev19441944

"Безпросветно тече утрото
без светлината на твоите очи"

Павезе



Понеже си ми нужна твърде много,
но нямам те, и даже нямам избор,
умирайки жадувам, но не мога
да пия светлина от твоя извор.

И въпреки, че празен е ефира,
и всяка смърт добре ми е позната,
аз много често истински умирам
на твоята усмивка в светлината.

Безброй слънца за теб съм нарисувал.
Несбъднат сън е твоята усмивка.
Сънувам те, сънувам те, сънувам
в безумна нощ безумно, че ме викаш.

В безумна нощ препускам след миражи -
понесъл тишина от дъжд случаен.
До болка ми е нужно да ти кажа,
до болка е самотната ми тайна.

И мисля си, че вече имам избор,
че може би все някъде съм чакан;
със шепота на всички нощни извори
премина тихо тихата ти сянка.