автор: mitko_jordanov

Защо описвам себе си? Аз съм, това което съм, познавам се и продължавам да се изучавам. Но кого го интересува кой съм аз, за тях е важно това което виждат очите ми и чуват ушите ми.
Може би беше важно да материализирам на белия лист познанието за себе си, за да го осъзная, може би трябваше да „узрея” същността си. Да, света е в мен, но в мен е истинския сват, а не светът който изграждат възприятията ми. Този свят е ценен, този свят е интересен. В него всеки гледа от различен ъгъл, вижда „своите” светлосенки, пипа топлини. Свят изпълнен с цветове и звуци, свят привличащ и примамлив. В него плуват милиони образи, всеки запечатва част от тях, изживява ги, разказва описва..., „дърпа” своите моменти, дава себе си на тях и участва в него, участва в него със сетивата, светът живее в нашите сетива, сетивата вземат, дават и завъртът. Сетивата са светът, а моят свят са мойте сетива, единствени, неповторими, те ми дават малкото живот, те ме хранят и развиват, значи свалям всички клапи за да не ограничавам сетивата.