автор: Rodenavlotos

Пораснало мое глухарче,
разпиля се. Вятърът те отнесе.
А с мене-тревата в откоса,
косачът обви раменете си.

С друга част мека постеля
сви край гората по хладно-
на момата да й е меко,
на него докато е жадно.

Докато окоси тревата-
напълни къща с дечица.
Твоето слънце осея пък
полянката със жълтици.