автор: KakaMara

Уф, най-после върна са Пегасчо,
магарето беглец е у дома.
Без него лошо, ма пък с него дважди
не мойш да му излезиш на глава.

Ся, искало да фърка над глухари,
глухарчета де, щяло да пасе.
Бе викам му:"Ти де се туряш бе, магаре,
то туй за фини ора е, за поетеси де...

Како са пъхаш с твоите копита
и дългите уши, размахал кът криле?
Не ще да литнеш ти из висините,
ми ей ти на люцерна да пасеш."

Да, ама не! Откак го кръстихме Пегасчо,
се са напъва уж да полети
и муза нейде щял да дири из ефира...
Ша му набивам петалите май, на там върви!