автор: zaltia

За любовта реших нещо да напиша,
но за стаената, или отдалечената.
За любовта между зетьове и тъщи,
дано жена ми само да не се намръщи.

Че то за истинската кой ли не е писал,
преди време даже аз се бях опитал.
Тази знаем всички женени мъже,
неуловима е, трудно може да се засече.

Почти прозрачна, и ефирно тънка е,
и омразата под нея лесно ще съзреш.
А тя омразата - като котка в ъгъла стои,
ноктите наточила дебне с жълтите очи.

Добре че в ролята на съдия и балансьор,
съпругите решават бързо тъпия им спор.
Ако онова там на масата за тъщата е бяло,
на зетя във очите ще е сиво или пък лилаво.

Виждал съм котка сладко в кучето да спи,
но по често се гледат с ненавиждащи очи.
Така и зетя често гледа тъщата любима,
а любовта му - с кучешката е сравнима.