автор: Rodenavlotos

Може да звучи пресилено, но не е утопия,
че във всеки от нас по принцип живее един Моцарт.
Господ ни е замислил по свое подобие,
но някой създал културата, която да ни загроби.
Културата ни убива. Тя не е наш приятел.
Тя краде душите ни и ги хвърля на вятъра.
Превръща в слабоумие и в досадна баналност
нашата единственост, нашата уникалност.
В този свят на насилие, огромен и страшен,
свободата да бъдеш себе си винаги ни е плашила.
Търсим някой насреща си да ни дава надежда-
да припознаем себе си, нашата принадлежност.
Внушаваха ни да търсим расова идентичност,
да харесваме еднакво и убиваме различните.
И защо все се опитваме да създадем наследници,
като не сме едни и същи дори със самите себе си?
Ние дори не сме хората, които сме били вчера,
а утре и вдругиден с друг аршин ще се мерим.
Как да го осъзнаем, колко по-ясно да стане,
че геният на промяната, геният на съзиданието-
онзи който винаги е въртял колелото,
създавал е историята и движил живота,
е нашата ярка и единствена личност,
която да опознаем и заобичаме.