автор: desert_inrose

Ще потънеш ли с мен в тишината на времето,
когато запалиш последнта свещ?
Ще ме вземеш ли пак на ръце
в световете си,
когато се стопи нетвоят празен безплоден копнеж?
Ще поискаш ли с мен да танцуваш над огъня,
погълнал сърцата ни в своята жар,
когато се избистрят всичките спомени –
ще стъпиш ли в нашия храм?

Ще повярваш ли пак в съвършенството,
когато на изгрев отвориш очи?
Ще съзреш ли отново онази безкрайна изменчивост
в красотата на вечните временни нощи и дни?
Ще бъдеш ли пак моят смел рицар,
ще препускаш ли, обяздил вятъра див, с разпилени коси?
Ще облечеш ли отново за битка в себе си ризницата,
която с нишки претопена в жарта ни стомана за теб сътворих?

Ще жадуваш ли пак моят поглед,
рисунките ми с червило и въглен по теб,
щом вдигна длан да помахам за поредното „сбогом“ -
поне ще понечиш ли да ме спреш?