автор: Rodenavlotos

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.

Капсулован във себе си бавно изчерпвах
на душата си всеки последен ресурс
и се плъзгах надолу, предаден на дрейфа,
устремен към последния курс.

А високо над мене в огромните лайнери,
преминаваше нечий осмислен живот,
през коварните рифове газещ нехайно,
управляван от мъдър пилот.

И си казах обиден: ”Дойде ми до гуша.
Тези горе дали са от мен по-добри?”
И на първата пътя препречила суша
за барут и кураж се отбих.

Заработи умът ми, пред погледа светна,
поопънах ранения в бой такелаж.
Възхитен от куража си куките метнах
и си върнах света с абордаж.