автор: gitchka_gramatikova

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.

Опустяло се взирах в крайпътните рифове.
Знаци самотни със форма на маса и стол.
Колко победи отпразнувах само със себе си,
не помня и с тоз ореол.

А над мене слънцето люто плетеше бесило.
Уморено подгъваше крак пресипнал денят.
Със нощта щях да хвърля котва на кея.
Във небето огньове кълнят.

Но сега аз не бързам да стигна до края.
Реката ме мами. Ще пришпоря буйни води.
Ако сега не реша да тръгна на рафтинг,
ще загубя, както преди.


Барабар Петко с мъжете*