автор: secret_rose

Булбука гласа и - жив извор от жива вода
и в мене покълва омайниче в бяла премяна.
Усмивка и смиг, и в сърцето остава следа
от нещо далечно, но толкова близко, живяно.
И в мене разцъфват безкрайни, зелени поля
запазили всяка ефирна посока, и тичам
след свежия глас, и слънце в дъха си роя,
събирам лъчи, за да мога и аз да обичам.
А после притихвам - прелива неземна река
от приказни сънища, в тежкия миг на съня ми,
от нейната бяла, грижовна и топла ръка.
И мъничко чудо се ражда и свети в света ми.
Ухае на мащерка. Носи ми пролетен ден.
И няма умора, и няма обратни завои,
когато покълва все нова и нова край мен...
И слива света ми с безкрайната прелест на своя.