Мога да ходя по вода!
Мога да летя!
Моят храм - жена!
Моята вяра - любовта!
Моят бог е красота!
Моята карма - чистота!
Моят свят е светлина!
Бог е долен,мъртъв,кучи син,
със злобна усмивка и лице от дим!
Дамгосан съм,че съм наивен и раним.
Сега съм третокласен мим.
Носех се на гърба на еднорог,
помитайки вразите си в галоп.
Сега тая една надежда,
че вятърът ще я прегръща,
и месецът ще я посреща,
светулки пътя и ще осветяват,
леглото буби ще и сплитат,
а слънцето на сутринта,
за да не прогони тази красота,
ще се разтвори в росата,
нежно галещо тревата.