автор: mi_me_to

Океана, приятелю, дето каза, че бях.
Изпих го. Целият.
Търсех писмото в бутилка.
Дъното, приятелю, дъното вони...
И няма нищо синкаво.

Боля ме, всеки изгрев, който,
те аранжираше по мойте небета.
Боля ме толкова...толкова колкото,
да изтръгвам и присаждам сърцето си.

Боля ме всеки залез, който,
на пръсти гонех по перваза.
И плиюех и сплитах вълни от болка.
И бурна бях. И тъжна. И тягостна.

Сигурно бе - дълбок е океана.
Сто пъти да се удавя.
Дойде морякът. Запали храма.
И в гърдите си побра ме цяла.