 |  По козината ми камъни сълзят
и падат все към теб, все към теб -
издраскана моя, мокра мандрагора.
Топъл тигър съм,
със светлина под ноктите.
Ще ме научиш да съм цял, пречистен
и без личност.
И нека да е огън, дъжд и суша,
пак в теб и
само в теб,
във твоя лотос ще живея
и в огледалото на собствения ум.
______________________________
Ваджраяна от санскрит "диамантена колесница" или "диамантен път". Диамантеният път предоставя на съвременния свят ефективни методи, които водят до непосредствено преживяване на природата на ума, приема възможността човек да достигне просветление и нирвана в настоящия живот. За диамантена се смята буда-природата, присъстваща неделимо във всички същества и даваща възможност за преобразяване на човешката природа в рамките на един човешки живот.
Публикувано от BlackCat на 02.08.2010 @ 21:29:38
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Ваджраяна" | Вход | 20 коментара (49 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ваджраяна
от esperanca на 02.08.2010 @ 21:43:37
(Профил | Изпрати бележка) | Кой е постигнал нирвана в един живот само...сем ни обрича на самсара, свирепите диви зверове, които са били заплаха в миналото, днес са заменени от нашите диви и неконтролирани чувства...
Царствена, поздрави! |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 02.08.2010 @ 22:03:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Много всеобхватно питане, аз мога да дам само своята гледна точка, за жалост - любовта и само любовта може да ни доближи до нирвана и то във всичките й проявления, без ограничения. Иначе има едни хора, наречени адепти, които могат да развият по-обширни и по-философски теории.:) |
]
Re: Ваджраяна
от esperanca на 03.08.2010 @ 07:00:07
(Профил | Изпрати бележка) | Въпросът е риторичен или може би към самата мен, напоследък съм и аз на темата, затова кръжат разни въпроси около ми, колкото повече отговори, толкова повече въпроси...това за любовта съм съгласна, само не разбирам, защо срещам все по-често хора, които казват:" Преживях толкова много, искам да си почина" - реплика след като обектът на тяхната любов си е отишъл, или може би надчовешката, вселенска любов е друга...и аз си мисля, че любовта трябва да дава сили, не да изморява...; преди смятах, че след като веднъж се родиш, няма измъкване от спиралата, а скоро научих, че може и да избереш да си останеш у дома...в началото е все въпросът с Избора.
...замисли ме и друго , след всяко прераждане, душата се връща на мястото за възстановяване, защото се случва да е замърсена от живота и дълго да не иска да се прероди отново...от само себе си ми се натрапва една думичка:
умора |
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 07:59:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Зная, че беше риторичен, но аз се разфилософствах.:) Повечето хора не могат да осъзнаят, че може да имат повече от една половинка в този живот, смятат, че може да бъде само една и никоя друга, а не е така и оттук идва умората - от живота като цяло. Любовта като човешко понятие е твърде ограничено и си го знаем подсъзнателно, колкото и да ритаме срещу това. |
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 02.08.2010 @ 22:06:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Абе, задължаващо си е това, но аз ще наблегна на удоволствието.:))) |
]
Re: Ваджраяна
от templier (templierbg@yahoo.com) на 02.08.2010 @ 21:52:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Деси, това е Божествено!!! И то в рамките на част от един човешки живот. Поздрави! :) |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 02.08.2010 @ 22:19:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Брях, милейди, разкова ме значи.:) Всеки го може. |
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 02.08.2010 @ 22:30:41
(Профил | Изпрати бележка) | сега ме занимава един извечен въпрос - дали любовта може да е основен енергиен източник и да си караме на нея - без храна, вода и т.н.:)
сега сериозно - растежът е относително понятие, ама направо си е отнесено даже, но щом вече двама твърдите това, може и да взема да повярвам, а тогава става страшно, доста:))) |
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 08:59:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Ааа, няма да се скъпим сега, щедро да си светлей.:) |
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 00:09:10
(Профил | Изпрати бележка) | | От всичко по малко, от всичкото в по-големи дози.:) |
]
Re: Ваджраяна
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.08.2010 @ 23:09:58
(Профил | Изпрати бележка) | Мери-Деси, може и странно да ти прозвучи, но си помислих, че онова, където ми го написа за моя разказ "Спасение", има връзка с този твой стих....
И е излишно да коментирам тук... вероятно телепатично вече знаеш какво мисля!!!
Поздрави! :-) |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 02.08.2010 @ 23:18:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Ебаси, ти определено си в главата ми, как позна??? Този мой текст е лечебен - за мен само, де, защото написвайки го откъсвам от себе си една болчица, която е пряко свързана с онова, написано за твоя разказ. Много сложно и двусмислено стана, ама хич не ми се обяснява за какво става въпрос, но ти ме разбираш, за което ти благодаря... |
]
Re: Ваджраяна
от Hely на 05.08.2010 @ 00:36:26
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/ | | Без да съм чела другия разказ и аз разбирам, Дес! И ми стана хубаво да чуя. Все едно аз се освободих от болчица. Не че не ми се е случвало, просто го съизживях. :)))) |
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 13.08.2010 @ 22:38:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Едната болчица си отива, другата болка се ражда от нея. Просто понякога ръбчетата на света доста започват да ни стягат.;) |
]
Re: Ваджраяна
от timon (timon_a@abv.bg) на 03.08.2010 @ 00:53:23
(Профил | Изпрати бележка) | странно ми стана...и понеже гледах току що "Матрицата"...още по-странно
(дано не ме питаш защо асоциирах с матрицата) "))
поздрави, Дес!
t. |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 09:04:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма да има неудобни питания, тъй като ми е пределно ясно странното усещане.:) |
]
Re: Ваджраяна
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.08.2010 @ 01:29:23
(Профил | Изпрати бележка) | Онова, което ме впечатлява най-много тук е твоята всеотдайност...и всеотдаденост...Твоят път към нирваната и просветлението - тук и сега...
Здравей, Деси!:) |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 09:38:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Виждаш дори и недоизказаните неща, не за първи път го забелязвам. |
]
Re: Ваджраяна
от Musketar на 03.08.2010 @ 01:39:10
(Профил | Изпрати бележка) | Първо да се възползвам да ти благодаря за архивните текстове! Прочетох ги и особено си паднах по този на Марта. Ти си същинска енциклопедия по отношение на сайта, май, покрай теб си открих мисис Робинсън, например, та благодарско, де!
Страхотен текст си спретнала, за което те поздравявам с това:
Върти се дъждът като мелница
и мокър от дългото тичане,
тихо върви след мене
моят светлинен тигър.
Стъпва на лапки меки,
невидим, лаком и ласкав.
Точно от седем месеца
той се посели при мене.
От светлина е направен
и вечер луната го тегли.
Той палаво с нея играе,
но пада, понеже е тежък.
Моят светлинен тигър
може би ближе от локвите.
Но скоро той ще ме стигне,
ще скочи жестоко и ловко.
И ето - повява вятър.
И вече е много късно.
И знам, че ще бъда разкъсан
от зъбите на светлината...
Румен Денев |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 08:47:05
(Профил | Изпрати бележка) | Еха, текстът на Марта е същинска поезия в проза, но аз ги обичам всичките - текстове, де.:) А мисис Робинсън си заслужава, честичко си я чета за вдъхновение. Понеже ти ме тушира с това стихотворение, с леко агресивен светлинен завършек, аз ще ти хакна това прекрасно нещо на Иван Радоев, размазва:
Тигърче-светулка
Тъмно е. И с бог и без бог. И с ракия е тъмно.
Дървото пониква с много души.
Щастливите заминаха да се учудват на Ниагара.
Аз си посадих тигърче да си се чудя
на себе си.
И настъпи тих вечерен порядък в една
от душите ми.
Скъпо мое, което те имам отдавна, къде си?
Колко е хубаво, че ти пиша стихотворения!
И колко е вечно, че си някъде и аз съм на път!
И когато целият свят умира от бавна омраза.
Всяка светулка си свети с по една стотинка.
|
]
Re: Ваджраяна
от elsion (negesta@gmail.com) на 03.08.2010 @ 08:06:34
(Профил | Изпрати бележка) | да се превъплъщаваш мислено в нещата около нас е сила,
да си тигър, или да си дъжд, или камък, или любимия .... да излезеш извън рамлките на обичайните си роли
много, много стойностна поезия за мен
благодаря ти:) |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 08:25:49
(Профил | Изпрати бележка) | | О, тази т. нар. сила е единственото, което ме подтиква да живея, само тя, чистосърдечно си признавам... |
]
Re: Ваджраяна
от doriana-doriana на 03.08.2010 @ 09:22:33
(Профил | Изпрати бележка) http://doriana129.wordpress.com/ | Когато общуваме с "диамантен" човек, винаги се случва нещо съдбовно - налага ни се да взимаме важно решение (не житейско, а вътрешно, нещо като решение за себе си). Диамантените хора понякога не осъзнават, че са такива, но се познават по това, че носят светлина на другите около тях. В глобален план - променят световната парадигма.
Преди диамантената колесница обаче, има растеж в индиго.
Поздрави за хубавия стих!
:)) |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 19:27:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Само ако знаеш как цял ден размишлявах над този мегалитен коментар, не се шегувам. Мога само да се радвам, че си казала всичко, всичко... и хубаво е, че познавам двама такива диамантени. Това ми стига.:) |
]
Re: Ваджраяна
от kundalini на 03.08.2010 @ 16:21:49
(Профил | Изпрати бележка) | "Ще ме научиш да съм цял, пречистен
и без личност..."
...учителят идва, когато ученикът е готов!!!
|
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 03.08.2010 @ 19:14:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти си ми ценно присъствие - всъщност всички, които се обадиха точно под този мой текст са ми ценни. () |
]
Re: Ваджраяна
от zebaitel на 03.08.2010 @ 20:32:00
(Профил | Изпрати бележка) | | "По козината ми камъни сълзят..."-само ти можеш да напишеш такова нещо, Царствена! Браво ти! |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 13.08.2010 @ 22:39:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Стига бе, не искам да съм първопроходец.:) |
]
Re: Ваджраяна
от Ufff на 05.08.2010 @ 09:44:24
(Профил | Изпрати бележка) | Разрешаваш ли да ползвам това "без личност", когато съм сред природата?
Много ми се вижда подходящо. Там няма пред кого човек да си "пери" егото;)))))
Ми да!
Поздрав най-сърдечен!
{} {} {}
|
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 13.08.2010 @ 22:40:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, пред такова философско наблюдение няма как да не се съглася.:) |
]
Re: Ваджраяна
от pureblack на 13.08.2010 @ 09:43:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Чао... отивам седем години в Тибет... дано е топличко и... да остана- по два диаманта и по природа... пък ако схвана нещо, като се върна ще ти напиша коментар... а сега- манджараяна... |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 13.08.2010 @ 22:41:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Човеко, разкеркенечи ме от смях, пък и неологизмът ти си го бива.:) |
]
Re: Ваджраяна
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.08.2010 @ 19:37:19
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ехаа! Браво, Мария- Деси!:)
Стихотворението ти е един своеобразен " ваидурйа" - особен вид диамант, който не всеки може да носи!;) Много ми хареса!
Поздравявам те с нещо, което няма общо с мантрите и пр., но пък ми е много любимо:)
http://www.youtube.com/watch?v=4AsSfxXuVdQ
|
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 14.08.2010 @ 19:55:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Ммм, текстът си е странен, откъдето и да го погледнеш.:) Но си беше пречистващо изживяване, гарнирано с твоето парче. Благодарско, Инди! |
]
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 20.08.2010 @ 23:03:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Пази си малките тигърски лапички.:) |
]
Re: Ваджраяна
от Inana (inana.iskra@gmail.com) на 25.09.2010 @ 16:54:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Изключително силно! А топлият тигър със светлина под ноктите ме срази! Уникално. |
Re: Ваджраяна
от mariq-desislava на 25.09.2010 @ 17:13:35
(Профил | Изпрати бележка) | | За мен този текст е много болезнен и много изповеден, точно затова ти благодаря, че си била тук. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 1038
ХуЛитери: 4
Всичко: 1042
Онлайн сега:
