Защото лудата съм аз...
А и не знам защо те искам –
дали е неразумна страст,
неволно бягане от истина.
Усещам те и тъй боли
таз твоя разпиляна нежност
с въпроси в моите очи
и поривите безнадеждност.
Поредна лудост е викът
и вярата, че си за мене,
че утре пак ще ни делят
еднички дребните проблеми.
И знам, че лудата съм аз,
но все безумно ти прощавам...
Не се надявам, но от раз
не режа, не изпепелявам.
И ако утре пак съм страст
и любовта си пак разплискам
ще те използвам за контраст –
какво да искам и не искам.
Защото лудата съм аз...
Топя се в свойта безнадеждност,
отхвърлям мислите в несвяст
и пак копнея твойта нежност.