автор: apostolicia

Добър ден, отче! И до тебе ли стигна слухът? Или побързаха да те поканят, да не би да си ида, без да съм казала всичко, а? Виж, слуховете за моята смърт са силно преувеличени, както бил казал Артур.
Но аз много не вярвам да го е казал – напоследък май се доказа, че тази история с Артур е просто туристически трик на англичаните, не бил съществувал действително, та камо ли да е казвал това-онова.
То и Бог няма, но от божи хора човек не може да се отърве. Не, не ми възразявай – знаем се толкоз отдавна. Де е, като го има, а? Търсих го, знаеш отлично. Толкова много го търсих, рових в дебелите книги, молих се пред скръбни ликове, палих дебели свещи, коленичих в задимени храмове – нищо! Не намерих това, що дирех. Това, що наричаме Господ, е в нас, отче. Ние сами сме си го създали, щото иначе откачаме – такива сме си ние, хората – прости. Все търсим да си измислим някой и да го нарочим за виновник. Страх ни е от силата, която сами обладаваме. А само имаме бегла предства за това колко голяма е тази сила. Да, няма да ида в Рая. И не искам. Защо ми е Рая?! Ти бил ли си там, знаеш ли го? Не ми е мястото В Рая. Мястото е прекалено измислено, навява на много реклама – кое се нуждае от толкова реклама, отче – не ми отговаряй, въпросът е риторичен. Ако я нямаше тази кампания, Адът щеше да се задръсти. Щото там се гори, отче. Случайност ли е, че огънят е символ на страст?! На вълнение. Не, не ща в щастливия ви Рай. Щастливи са само глупците! Ти знаеш, отче, и друг път сме спорили – вечно, завинаги, щастие... туй са ми понятия безпросветни и твърде противни. Самата дума вечно говори за застопоряване. Просто седиш на едно място и никакво развитие – завинаги – още по-зле. Оптимистите, отче, са ония, дето вярват, че живеят в най-добрия възможен свят. Мене ме е страх тъкмо от това – да не би този свят да е най-доброто, което човекът може да предложи. Тъжно, тъжно, тъжно...
Видя ли какво изровиха пак археолозите – поредното тракийско селище. Знаеш кога са живели, нали? Задавал ли си си въпроса какво ще намерят след 3000 години археолозите от нас, отче? Кръстовете по камбанариите на твоите църкви, градени обаче не от нас. Градени от предците ни. От нас ще останат само пластмасови шишета от бира. Ние търсим лесното. Всичко да ни е лесно. Всичко да ни е безпроблемно. Да не излизаме от дома, да кликнем само с мишката и – рогът на Амалтея да се излее върху ни. Намразих я тая дума – лесно. Прави ни единаци, самотни и в крайна сметка самодостатъчни. За да не се побъркаме съвсем.
Не се сърди, отче, но няма още да мра. Пропадна ти причастието, да ме прощаваш. Инфарктите са сериозна работа, не са за мен. Този път ще пропусна. Върви си със здраве и сполай ти!