автор: Rodenavlotos

На поста си стоеше там
и никога не беше сам .
Под него цветната тълпа
прииждаше като вълна,
а той стоеше като бряг
да укротява този бяг.
Стоеше сякаш векове,
отмерващ своите часове–
безгрешен, като стар чиновник,
галантен, като стар любовник.
Забързани и вечно нервни,
приемахме го безрезервно.
Той беше даденост и- точка .
Ний бяхме с временна отсрочка.
Бе изповедник и слушател,
бе повече от наш приятел.
Бе лекар, който час по час
броеше пулса на Бургас,
додето нечий жалък пръст,
не сложи и на него кръст
и нещо в нашите души
завинаги се разруши .
Днес всеки може да го види
на ъгъла на “ Богориди “ –
едно излъскано “ менте “ –
красиво, ала без сърце .
Под него няма ги тълпите,
разпръснати по механите.
И никой вече, час по час,
не мери пулса на Бургас.
И само някой бургазлия,
ударил чашка– две ракия,
ще спомене традицията стара,
подпрял главата си на бара.