автор: Rodenavlotos

На лятото долавяте ли края?
Така се е развихрило! Нехае
за есента със кехлибарени очи,
която кротко чака и мълчи
и бъдещите си владения оглежда.
Каквото е посяла със надежда,
богато да успее да пожъне.
Дърветата от тежък плод се гънат.
Отгледаха си птиците чедата
и тръгват да си търсят друго лято.
За младостта- нехайната за всичко,
е просто край на късите полички.
И само аз, еднакво неспокойна,
долавям лятната заупокойна,
в тържествения марш на есента.
Една резонна смяна на властта.
Защо ли правя от това проблеми?
Но то е в мене, дявол да го вземе-
видение за прикована пеперуда
и червейче, което в мрак се труди.