автор: sradev

това е продължение на приключенията на боклука из дупките

Връщам се в своята дупка с част от спасеният буклук. Предимно най-важните неща: проскубаната фланелка, продупчените чорапи, кривите патъци, изгорелият юрган, четката за един зъб и плешивият гребен.

Влизам в дупката с благородното намерение да си подредя своите буклуци и буклука, който изхвърлих от предишната гледам - настанил се на леглото и ме чака усмихнат. Дюшека, който оставих, се завил със захар и трохи от бисквити, под леглото откъси от майката на Горки (малко употребявани и много смачкани) ме посрещат с отворени обятия. На масата се подредили всичките книги, дето бях ги изхвърлил в предишната дупка. При това в същият ред както ги оставих в буклуджийската кофа. В кухнята недоизмитите миналогодишни чаши се строили в 6 редици като за парад. Пълни с бойно облекло цвят "хактие".
- Пациии, на помощ! казвам плачливо.
- Ето ме, отговаря един потник с една презрамка.
- Как така бързо дойде до тук?
- Ти още миналата година ме довлече. Как така бързо ме забрави?
- Хайде да измиеме тези чаши.
- Чакай да се бронирам, първо кал от пода, прах изпод леглото, петна от масата... Тия чаши са пълни с отлежали и втвърдени плюнки срещу тебе. Не съм толкова силен, че да се преборя току-така с тях.
- Ами да ги изхвърлиме?
- Недей, ще изцапаме кофата за буклук. Пък те, плюнките са за тебе - ще се върнат пак - къде върху възглавницата, къде върху масата...
- Възглавницата си е чиста - прах я оня ден. Майко мила, какви са тия черни крака върху нея!?
- Тичат да те посрещнат.
- Ами защо върху възглавницата?
- Пазят я, да не я откраднеш.
- Че нали аз я донесох току-що?
- Няма значение. Всичко в тази дупка принадлежи на Черните крака.
- Да бягаме, докато не са ни ритнали.
- Късно е, вече са се качили на главата ти.
- Е, къде е спасението?
- Спасяваш се, докато чистиш.

Замислих се. Изхвърленият буклук все се връща при мене. Виж, ако го продам - друго ще е. Продаден буклук не се връща.

- Хораа, отлежал буклук продаваам! По една джанка килотоо...