автор: ZAGORA

Eдно парченце от сърцето ми е празно,
опитвах се да го запълня със какво ли не.
С прераждане на чувства незагаснали,
с изчезващ бряг и люлка на море.


Едно парченце от сърцето ми пустее
безсмислено като безвремие...
Там вятър мъртъв скелета си вее
по-страшен и от мрака на подземие.

Едно парченце от сърцето ми е глухо.
А бе убежище за теб,любов единствена,
но днес ечи с гласа на болка куха,
бушуваща сред ледовете девствени.

Едно парченце от сърцето ми те чака.
На теб го дадох,пазя го и днес...
Горчиво в него вчера те оплаках,
а те целувах в моя сън нощес...