автор: secret_rose

Приличат ми на облачета сиви.
С дъха ми избледняха до безлично.
А мислех си - среброто ми отива,
когато закъсняло съм лирична.

Хартията ми заживя на жерави.
Мастилени слънца изляха пръстите.
И черното небе заскърца предано
от свръзките на моето отсъствие.

Не казах много. Думите са слепи
като перото на сгрешена птица
и носят ехото на ветровете
в изкуствените си редици.

Поредния ми стих така отлитна
защото не успях да те напиша.
И аз... между петната ще опитам
с отсъствието си да те вдишам.