автор: desert_inrose

Преживях поредния си залез.
Тоест, първият навярно.
Години пепел се изнизаха през едро сито,
но явно - не напразно.
Болката ще стърже по сърцето,
то ще стене пак - незнайно докога...
докато звездите от небето
не изпадат, изгорели,
до една.

А исках с теб до себе си да гасна,
топлината ти да продължава да ме сгрява,
както до сега. Но аз пораснах...
Вече можем заедно да тръгнем
през забравата -
докато без тебе се науча да се справям.

2003