автор: secret_rose

Мисля, че си подремвах
докато мъглата танцуваше през отворения прозорец
а ти се опитваше да я уловиш.

@

Заслужих всяко кално петънце
по дрехата си
докато настъпвах тичайки
каменната огърлица на планината.

@


Не плачех.
Росата се отразяваше в блесналите ми ириси,
когато настъпвах езерните пръски по мократа трева.

@

Планинската хлад ми показа
как ненаписаните стихове
могат да летят свободно...

@

Подозирам, че изпопадалите по земята шишарки
знаят повече от мен за вселената,
а спускащите се в езерцето снегове - за тишината и.

@

Консерва боб и канче чай
от пресни билки.
И аз - по-малко от това.