Минава през мен като вятъра,
сграбчва ме с хиляди пръсти,
изцежда от мен душата,
качва я и сваля от кръста.
С тънко въже ме оплита
под пръстите на палача-
кара душата да вика,
кара душата да плаче.
Свири нощта безлунна,
на бледата свещ на фара,
мелодия за една струна
върху бездомна китара.