автор: katbalu

Изпрати ме на облак да пия шампанско,
в полунощ, под голяма и жълта пуна...
Разкажи как потеглят кервани в сранство...
Аладин как разпалва звездите с ръка...

Омагьсвай ме! Миг, след миг и не спирай!
Не! Не спирай! Дъхът ми тогава ще спре!
Омагьсвай ме! С думи в душата ми стигай!
И, докосвай със думи- тъй както приспива море...

Омагьсвай ме! Твоя огън ухае на рая...
В моя поглед зелен свойта мрежа за мене хвърли...
и гмурни се в лагуната! Аз те чакам и зная,
че ме търсиш, не в залив, а цялото синьо небе...