Бяла сянка от мрака
Морето вилнее зловещо!
Пенливи зъби забива в кея,
а момичето плаче горещо
и надеждата бяга от нея.
Златни къдри, вятърът роши
в очи прекрасни мъка налива.
И в прибол го тласка да скочи
за да вземе душата красива.
Бяла сянка изплува от мрака
и протяга любящи ръце.
Той я хваща в мига в който скача
обич вдъхва в разбито сърце!