автор: verginov

Годините вплетоха корени в мен...
Покълнаха дните, покрити от прах,
тежи по стрелките ръждивата тлен,
сивеят косите ми - час подир час.

И вечно забързан след шумния ден,
усещам че губя кокетната младост,
в потоците хора и кратко "здравей"
настига ме тихичко бледата старост.

В рева на мотори, трамвайния звън,
умират мечтите ми с кротка усмивка,
тревожното чувство боде като трън -
живея и дишам, но сякаш на ужким.

И греят витрини сред маски и грим,
огледалното синьо на сляпото утро,
и търсят очите ми, с поглед незрим,
закъснелите стъпки на мойте обувки.

А вечер, когато в кревата прогнил,
заспива денят ми, отново надлъган,
от джоба ми скромно въздиша, унил,
малкият спомен - билет перфориран.