автор: sradev

Дрънкат разни врели некипели за токсични родители, деца, колеги и колежки, месят се психолози и експерти ВиК. Вгледах се какво пропускат, кое приемат като даденост.

Едно нещо всичките тези теоретици приемат като непоклатима основа - съществуващата цивилизация. А цивилизациите са ефемерни - има-няма 2 хилядолетия и си отиват. Маслини и дъбове се подсмихват под мустак и поклащат дълбокомислено короните си - какви са тези мравуняци.
Приемайки правилата на актуалната цивилизация ние отричаме бъдещите, а те неминуемо ще дойдат. Уважението към изкуфелите старци (към които с гордост се причислявам), отдавна е изфирясало и токсичните само подчертават този факт. Честността е сериозен порок и всеки, било то токсичен или не, промърморва някакво "извинявайте, грешка на езика" и продължава нататък. Актуалната цивилизация увеличава частта на "излишните". Беше общество на 3/4, на 2/3, сега повече от половината население е излишно за цивилизацията. За това и то бива натикано в бордеите и ограничавано в своето възпроизводство. Пример: китайците, които сега работят, са родени в многодетни семейства, понастоящем имат еднодетни семейства и след десетилетие ще търсят работници от хифясалата африка. Токсичните само подчертават, че не са те излишните. Дали са прави?
Само крадците на крадците може би знаят. Но французите казват "на блондинка - две блондинки". Дали жълтите ги бива за това?