автор: osi4kata

поетична басничка за деца и родители :)
Бени, недорасло киви,
искаше да полети.
"Птица съм и ще ме бива...
Скоро ще навърша три
и на всични ще покажа,
че съм опитен летец.
Ще съм горд и много важен,
по летене ще съм спец.
Мама с мен ще се гордее,
тате ще завижда малко
(иска много, но не смее,
няма вяра...Колко жалко!"-
мислеше си Бен на ум,
виждаше как поривисто,
волно, пламенно, без шум
пори въздуха с криле,
как на Запад и на Изток
гони смело ветрове...

На рождения си ден
(беше точно Първа Пролет)
стана много рано Бен
и приготви се за полет.
Хапна малко слънчоглед,
пийна ледена водица
и на бабиния плет
изкачи се тази птица...
Щом погледна от високо,
смелостта му се покри,
гушката му се подмокри...
Как сега да полети?
Прелетя край него врана
с черни лъскави пера.
От учудване се схвана
кивито - "Какви крила!
Боже, колко са големи!
Цепят въздуха на две,
по-големи са от мене
близо два пъти поне!
Моите съвсем ги няма,
как сега да полетя,
трябва да повикам мама -
да ме смъкне от плета..."
Викна Бен, почти изплака,
майка му се отзова,
скара му се(доста вряка)
и прибра го у дома.
Татко му погледна строго,
но нали бе ден Рожден,
само каза - "Колко много
заприличал си на мен..."

Бен наистина порасна,
тази сутрин той разбра -
полетите са опасни,
щом си птица без крила...