автор: PLACEBO

Пластове облаци, като наложена баница.
Потирът на залеза е кърваво червен. Денят го изпива на екс, причастява се до утре, когато ще дойде кристален и ясен. Залезът опрощава греховете му и вдига бариерата, за да мине нощта, облечена в строга вечерна рокля с изкусително деколте, тънки презрамки и високи токчета. Червилото ù е тъмно лилаво с блестящи оттенъци и придава на устните ù особено еротичен привкус. Нощта постоянно се гони със своя кавалер – деня. И не се достигат никога.
И двамата посягат към ароматната облакова баница и... се загубват от наслада...
Вечните им куриери – изгревът и залезът – им препредават всички послания, дори всяка вечер им позволяват да изтанцуват един кратък блус.
Ала те никога не се сливат и не стават едно цяло.
Затова вечно копнеят един за друг...

Евгения Маринчева