автор: osi4kata

@@@@
Знаеш ли, когато хризантемите
променят цвета си покрай времето
и повяхнат като бедни пленници
на студа, сланите и промените,
и изпаднат в златна меланхолия
дворчетата, и ги няма птиците,
ме обзема странно безглаголие -
искам да си сложа ръкавиците,
шапката, палтото и "кубинките",
да потегля глупаво към Никъде.
Може би е тъй от виното
с цвят на вишна. Искам да ме няма,
искам да съм лявата тръстика
в "Лебедово езеро". Пияна,
безполезна, лека, ничия
да поклащам лекичко стъбленце
и да съм фрагментче от декора...
Все едно да ми е кой ще хленчи
или кой за нещичко се бори...
Искам като дойде зимата
да съм съчка в топлата камина
на щастливи новодомци. През комина
да изпуша после. Неранима...