кърпя
все по пълнолуние
бод след бод редя
(с малка игла)
а Тя
все наднича през кръпките
хили се
дърпа
крещи
- Пусни ме! Всеки шев си личи!
- Спри! - викам без глас с оголели очи
За къде си с тези висящи конци?
- Тръгвам! - зъби се Тя
Пътят е мой!
Кръпките също!
Всяка до кръв ме боли!
Нека да бъда одърпана,
но без истини същити с бели конци!