автор: pc_indi

Като малка река съм,
от тебе родена,
проплакала тихо в тревите.
Нов камък,
кръгъл като година
обливам и хуквам
към теб, все напред
ти ме водиш...
Гласът ти е музика...
Шептящ и грижовен,
тревожен, гальовен...
Извайваш ме бистра
и истинска.
Всеки камък
потънал в мен, не тежи-
по- висока ме прави.
Разлистени
сенки танцуват в очите ми
и слънце се гмурка до дъното,
плисват косите му
в малки къдрици- въртопи.
Спирам за малко
и спускам се пак
до нозете ти да осъмна,
да облея ръцете ти топли.
Тя стои- там до извора,
Любовта,
с цветен восък, с
с ароматни цветя
вае свещи трептящи,
вае глинени малки дийа*
които по мен ти изпраща-
диип авали- по една
за всички истини,
всички отговори,
които в мен си запалил.
Ще дойде при теб
по- бърза от вятъра,
пръст по пръст
да ти целуне ръцете,
да нареди свитлините
по нарисуваното ранголи* ,
което изобразява лицето й...
Все към теб, през теб
и чрез теб
аз не мога да спра,
аз се лея и тичам,
изпращам старата
и посрещам нова
година,
в която, животе мой,
те обичам.

Диип авали

дипавали* - от санскрит- редица от светлини. Също така национален празник в Индия,посрещане на Новата година

дийа* - малки глинени лампи

ранголи* - флорален мотив, изображение от цветен прах, коeто се прави пред дома, вид изкуство.