Забравих, че остана недовършена
онази изповед на твоята китара.
Под пръстите ти топло се излива
гласът на мургавото лято.
А споменът се стича по стъклото.
Вали. Минутите се сливат
в един-единствен важен миг,
във който не успях да те целуна.
Очите ти разказват за любов.
За бъдеще, което ме сънува.
От струните полека се откъсва
една въздишка непогалена.
А утрото е тъй несъвършено.
Забравих, че остана недолюбена
онази нощ, изплакана от тебе.