автор: zaltia

На Дани!

Изправен съм пред теб най-твърдата скала,
свъсил вежди гледам те как влюбено летиш.
Красива си, виждам в теб различната вълна,
Залей ме с любовта си, и ще ме стопиш!

Към мен идваш и ме даряваш с красота,
удряш камъните остри, и ги раздробяваш.
След миг вече чувствам се облян със любовта,
как ме изненада - усещам че ме побеждаваш.

Знам отдавна, че вълните пясъка стопяват,
а най - красивите, скалите бавно побеждават.
Различен съм от пясъка, и сам съм на брега,
вълни стотици срещал - днес стопи ме любовта.