автор: Vesa-Poetesa

Написах поема, но ей ти проблеми -
връхлита ме гняв неприкрит -
на туй пусто време, с поети големи
и кой от кой по-плодовит.

През ден стихосбирки, балони и свирки,
купонът не спира при тях.
А аз замечтана си гледам в тавана -
ах, де тъй кадърна да бях...

Да пиша куплети с лиризъм налети,
да рукват сополи, сълзи.
В девойките клети от пламък обзети
страстта като глист да пълзи.

Но няма надежда, по всичко изглежда,
че все ще съм слаба на стих.
С навъсени вежди съдбата отрежда,
пък аз от тъга се пропих.

Прегръщам шишето, рева, след което
прозява се сластно Азис...
Какви ти поети, гаражни ментета
без вкус, бандерол и акциз.