автор: ru

С ръце, изстинали в очакване
Съдбата да ни поведе....,
по пътеки стръмни, все изкачваме
от нас мечтани върхове.

Тук, уморени от битки, неволи,
спряхме се с тебе за глътка отмора.
И не знаем сега накъде
да поемем, без път, без опора...

.......
Среща случайна, на кръстопът!
Без посока, ще тръгнем забързани.
Съдбите си гоним, отново на път,
здраво с живота обвързани.

Ти тръгваш!
Пред теб е пътека,
нелека!
Чаша налей ми, с вяра,
мечти!
За среща , нечакана,
късна,
нелека,
ще ни напомня до сетните дни!

Ще се усмихна утре,
щом изгрее
слънчев, новият ми ден.
Вярвам!
Вярвай,
някъде живее
щастието в теб
и в мен...