автор: ru

Хиляди пътеки се кръстосват,
но всеки сам, по своя път върви
към далечни залези, самотни,
към безрадостни и тъжни дни.

........
Имам своя път, а ти далече
от мене, сам,
по своя ще вървиш.
И няма да се срещнем вече!
На раздяла, знам, ще замълчиш.

Върви! ...
Ден-два ще потъгувам!
Ще минат дни,
без теб ще ме боли.
Само в сънища ще те бленувам!
Знам, имаш своя път!
Върви!

Не знам защо пътеки се пресичат!
Не знам дали си сън, или мечта!
Дали сама не те измислих!?
Но знам,
без тебе съм сама!

........

Пътеки други ще пресичат пътя ми.
И без теб, животът ми ще продължи.
Слънцето запалил си в очите ми!
Като пред път,
сега да помълчим...