автор: zaltia

Проливен пак дъждът се изля,
заваля проливно и в моята душа.
То в нея всяка вечер си ръми,
но снощи силна буря се изви.

Разбрах че нещо ще се случи,
прелива душата от тъжни сълзи.
Капките дъжд потъват в морето,
а сълзите ми попиват във сърцето.

Кръвта смесва се с тъжните сълзи,
и сърцето все по - тъжно тупти.
Цяр стар знам лекуващ самотата,
сипвам пак и се чуквам с тишината.