автор: Stefka_Galeva

Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща ни препречи пътя. Чула докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чула, рекох си аз. Само котката наостри уши.
Малко по – надолу, пред хлебарницата , видях две групички жени, шепнешком да обсъждат нещо. На спирката за автобуса всичко беше спокойно., но влизайки в службата установих, че това, което съм чула е истина. Стори ми се нормално. Коженото яке, с което бях облечена беше втора употреба, мъжът ми ходеше обут с маратонки втора употреба, децата и те имаха по нещо.Вкъщи фризерът ни беше втора употреба, телевизорът в детската стая, микровълновата и тя.
Е да , но мъже втора употреба? Вечерта, когато се прибрах от работа, жената, която живее отсреща на нашата къща, пак ми препречи пътя. Тя чула докато водела внучето от детската градина , че същият този двуетажен автобус стои на границата вече четвърто денонощие. И затова ме помоли да сготвя нещо, за да им занесем да се нахранят. Цялата ми душа трепна, само като си спомних как си взехме фризера – ракла втора употреба.
Та купих 2,5 кг пилешки бутчета и те внос, от бакалията до фурната и ги изпекох с картофи. Видя ми се малко, забърках един кекс с орехи, какао и ябълки. Поръсих го с пудра захар. Когато мъжът ми се прибра вкъщи, аз му разказах, той взе от мазата една бутилка вино, запалихме колата и тръгнахме към границата.Поднесохме храната на мъжете от автобуса, а те изглеждаха доста интелигентни: умни погледи под скъпите очила, едни бели, стройни, на мен лично ми харесаха. Пътувайки обратно по пътя за вкъщи, аз казах това, което си мислех наум, че няма да е зле, ако си вземем и един мъж втора употреба за дома. Мъжът ми нищо не отговори.
На сутринта той придърпа завивката по към него в леглото, гушна ме и каза, че е съгласен.Аз се зарадвах, на не го показах. Само премислях как ли ще им определят стойността. На следващата вечер, като занесохме пак ядене, аз ги огледах съвсем целенасочено и вътрешно усетих, че си избирам. Доста вечери носихме ядене, и аз избирах дълго. Накрая си избрах.
Оформихме документите, платихме си, запознахме се и се прибрахме вкъщи. Децата се зарадваха, а котката не. Усмихвайки се , мъжът втора употреба показа, че пътувайки към България си е загубил долното чене. Поръчахме ново, скъпо. Другият проблем беше къде ще спи. Принудихме се да свалим фризера – ракла втора употреба на приземния етаж, за да освободим място за леглото му. Времето застудя и трябваше да го облечем човека с топли дрехи. Тръгнахме към магазина, но той позна, че това са употребявани дрехи и ги отказа. Купихме му съвсем нови.Децата се разсърдиха.
Тъкмо се успокоихме, той взе, че започна да повръща. От боба, от зелето, от тлъстото свинско, от варената наденица. Забрани ни да му готвим в микровълновата печка.Вредно било.Започнахме да го храним само с телешко и риба, но се криехме от децата. А мъжът, втора употреба ,продължаваше да мълчи и да повръща. Децата престанаха да си играят. Ние засилихме грижите по него и го заведохме на лекар. Пак частен.Лекарят каза, че не му понася храната. И котката понякога не я ядеше. В чудо се видяхме, не мигвахме по цели нощи, умувахме какво да правим. И докато решиме, той взе, че умря.С новите дрехи, с новото чене. Тогава за нас започнаха истинските проблеми. Голямо напрежение. Котката мяукаше непрекъснато, най накрая успяхме да се справим. И аз тръгнах на работа .
Малко по – надолу, пред хлебарницата , не видях дали имаше групичка жени, но на спирката за автобуса установих, че тази сутрин има много мъже. Даже ми замириса на вестник, цигара и детска градина; на сътрешно бръснене и среднощно любене.
Започнах да ги оглеждам. Бавно. Много бавно. Един по един. Още веднъж ги огледах. После пак. Ето ръцете – яки, големи, големи, загорели и грапави , нежни в нощта. Тихо се разходих с длани върху тях и изпъкналите вени затрептяха. По женски стигнах до върховете на пръстите и тогава усетих как някой ме милва. Започна от косата продължително и дълго, докосна и врата ми. После пак повтори. Обърнах глава - мъжът с когото години наред чакахме за автобуса стоеше зад мен. Раменете ни се докоснаха. Стояхме и не дишахме. Много дълго. След което започнахме да проникваме един в друг. Аз в него, той в мен.
Господи! Толкова мъжка сила и хубост аз усещах за първи път! Боже, колко красота! Гръбначният ми стълб се изопна. Чувах как клетките ни се слепват. Той ме пое с мъжкият си ханш. Краката ни се вплетоха дълги и здрави.
Прошепна ми да се отпусна. Отпуснах се!
Вятърът пое от ръката ми автобусният билет.

Стефка Галева
Гр. Сандански 1999г.