тя вече няма желание за каквото и да е
лека полека спомените изгниват
в главата й остават само неясни сенки
които често я стряскат на сън
и тя се буди под слабите лъчи
на старата декоративна лампа
върху скрина ей там
понякога се опитва да преброи
оцелелите живи спомени
но сенките не й позволяват
винаги започват да й шептят
и тя се предава и спира
уморително е
да сглобяваш цяла нощ
спомени от разпаднали се парчета
и така ден след ден
и нощ след нощ
тя се превръща
в една от тези шепнещи сенки
и не е далече мигът в който съвсем
ще изчезне
и само старата декоративна лампа
в празната тъжна стая
ще ти напомня за нея
ако продължиш да я чакаш