автор: dolcevita

Много отдавна, още докато бях в гимназията, се разхождах по улиците с най-сексапилната си съученичка. Срещу нас се задава някакъв оръфляк, който е забил жаден поглед в момичето до мен. (Себе си засега ще оставя на мира.) По време на двайсетте крачки, които му оставаха, за да се изравни с нас, се почуди какво да прави, пък като застанахме лице в лице на метър един от друг, той се обърна към сексапилната ми съученичка и извика с пълен глас: „Грозотийоооо!”

Няколко години по-късно, когато и аз събрах увереност в своя сексапил, към мен на улицата се приближи един тип, когото не бих докоснала и с лайняна пръчка. „Добър вечер, може ли да се запознаем?” „Не”, казвам аз. „Мноу си грозна маааааа!”, беше финалната точка, която той сложи на този разговор.

Сега съм голяма жена и колчем реша да кажа, че тази мила, приятна, но ориенталска страна има нужда от малко уважение към жените, получавам същата реакция: Всички феминистки са грозни и непожелани. Само че аз от малка знам кога един мъж казва на една жена, че е грозна. И то не е когато наистина я смята за грозна.

Аз не искам да съм красива. Ако се запознаете с гаджетата ми, всички до един ще ви разкажат смутено за досадените ми физиономии след изречението-пичеловка: „Много си красива!” Ако бях модел, комплиментът щеше да е на място, но аз съм си избрала друга прехрана. Какво искаш да ми кажеш с това: „Много си красива?” То не е вярно, аз не съм МНОГО красива като за корица на списание, а средно прилична, но това ми стига. Освен това съм естет и разбирам от хармония на форми. Като така безсрамно ме лъжеш, че съм МНОГО красива, значи ми намекваш, че съм предмет, който само това качество му е позволено да има. Той не може да произведе мнение, да е гневен, да твори. Той не може да мисли, да поставя мъжа до себе си под съмнение. Той може само да краси мъжа.

Когато става въпрос за човешко същество, външността е първото нещо, което се набива на очи, но е нещо като 1% от всички характеристики. Тя няма почти нищо общо с отношенията ти с това човешко същество, нито с идеите, които прозвежда. Виж, с предметите е друго – те нямат характер, чувства, интелект, те се оценяват само по красота и функционалност. Затова манипулацията с грозните феминистки е изключително подмолна и ефективна.

Феминистката руши статукво, тя събаря установен от хилядолетия ред и естествената реакция на владетелите на този ред е да я спрат. Ако влязат в спор с идеите й – няма да издържат и те много добре го знаят. Че кой мъж ще тръгне да спори с феминистка, че жените не трябва да се бият и потискат, че трябва да се уважават, да им се плаща като на мъжете и да им се създават равни възможности за развитие? Никой, който е с всичкия си не би го направил. Той би тръгнал да я бори по друг начин и на друго поле – ще я нарече грозна. С което я оценява не като мислещо същество, а като декоративен предмет.

Има два вида реакция на този аргумент. Най-погрешната е феминистката да започне да се обяснява, че всъщност е хубава, секси и ужасно желана. Може да си е секси колкото си иска, но така само твърди, че е хубав предмет, а не излиза от категорията на неодушевените украси. И тъй като продължава да е вредна за мъжкия свят с феминизма си, следващата стъпка е да я обявят за заблудена. „Не си секси, моето момиче, пълен птеродактил си, затова се пениш така” – е финалният удар на мачовците. И ето как в три прости стъпки, едната с нейно съдействие и по нейна инициатива, вече я обявиха и за тъпа – не може да се прецени обективно.

Правилната реакция е да не влизаш в този разговор. ОК, мисли ме за грозна, но ще продължа да си бъда феминистка. Пък и какво е красотата? Геометрична хармония. Обществен договор да харесваме едни и същи форми. Няма нищо общо с идеите ми и с това, че ти всъщност си наистина непроходима мъжка шовинистична свиня.

Та обиждайте ни нас, феминистките, на грозота колкото си искате. Агресията винаги е била, е и ще бъде първата и най-чиста животинска реакция при страх.